Къде са децата?

сряда, 27 юни, 2018 8:00 AM София днес +
1650 Прегледа | Коментари

„Какво прави детето?” е един от дежурните въпроси, които собственият ми родител задава, когато ме потърси по телефона.

„В стаята си – учи”. Това е първосигналният отговор. Истината е, че съвсем не съм сигурна дали прави точно това.



Тази година и предстои тежък избор, който ще предопредели бъдещето и за дълъг период от време напред.

Тя е съвестна и упорита, преследва поставената цел и вярвам, че действително е посветила времето си на бъдещия успех. Ето защо вярвам, че не съм излъгала много, предполагайки, че прави именно това.

Въпреки увереността в заниманията на дъщеря ми, се опитвам да приближа стаята максимално тихо, за да проверя дали наистина учи. В секундата, в която отварям вратата, виждам как оставя телефона върху нощното шкафче с онзи гузен жест и поглед, от който веднага ми става ясно, че е прекарала последните поне 15 минути чатейки или говорейки с приятелите си от другата страна на дигиталното пространство.

Започва разправия, от която резултатът е минус един телефон и сърдит тийнейджър, на който за пореден път припомням ценностите, бъдещите творчески планове и очертавам една не розова картинка, в която безпросветните и необразованите чатъри живеят изключително труден, за сметка на това безинтересен живот.

Когато всичко притихва и мирът е възцарен, а заниманията по математика и литература възстановени, домашното написано и задълженията сложени в планови порядък, тя решава да излезе. Давам ѝ джобни и питам какво ще правят.

Отговорът, който получавам, разбира се, не ме удовлетворява, защото изобщо не съм сигурна, че ще правят тъкмо това, но се примирявам и решавам, че една разходка в парка, в крайна сметка е безобидно следобедно занимание.

Разказаното в разнородни компании на родители с деца на сходна тийнейджърска възраст никак не ми дава спокойствие по отношение на техните занимания извън дома, но решавам да се доверя на дъщеря си и на собствената си интуиция и да чакам търпеливо да се прибере, когато разходката или каквото там правят приключи.

Докато седя на прозореца със свито сърце и се въздържам да не започна да звъня по телефона на равни интервали, си давам сметка, че нямам никаква представа какво прави детето ми, когато е извън обсега ми на видимост.

Мисля си за съвместното каране на колело, ски ваканциите и плажните приключения, когато беше на 5, после на 6, след това на 7 и как всичко се промени, когато стана на 12.

Днес дори на кино не можем да отидем заедно, защото ни привличат не само различни филми, а и различни компании.

Отчаяните ми опити да я провокирам да прочете книгите на моето тийнейджърство катастрофират във въпроса ѝ: ”Знаеш коя е любимата ми авторка!?”

Честно казано знам, но някак, не искам да повярвам, че ще израсне, без да е прочела „Вино от глухарчета”, „Повелителят на мухите”, „Големите надежди”. Знам, че и до тях ще стигне в един определен момент.

Изглежда и с това трябва да се примиря. Стига ми тая награда да я обичам безусловно и да благодаря на Бог, че е толкова съвестна, отговорна и ученолюбива.

Засега!

sofia-today

Източник https://www.edna.bg/ Фотокредит https://www.edna.bg/
София Днес - Актуални новини и събития от София

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от www.sofia-today.org

Спонсорирани Публикации

София Днес - Актуални новини и събития от София

Снимки на София

Четете ни във Фейсбук

Намерете ни в Гугъл+

Още новини от категория talk2iva


Последни коментари